ТЕОРЕТИЧНИ КОНЦЕПЦИИ ЗА СКАЗА В РУСКОТО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ СЛЕД 60-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

Докладът проследява развитието на съвременните теоретични постановки за сказа като вид художествено повествование, основано на звучащата реч в разработките на Н. А. Кожевникова, И. А. Каргашин, Б. О. Корман, Г. В. Сепик, В. А. Кухаренко, Е. Г. Мущенко, В. П. Скобелев, Л. Е. Кройчик, Оге А. Хансен-Льове и Волф Шмид в руското литературознание и славистиката след 60те години на ХХ век. Представен е обзор на сказовите определения в научната литература, през който са изведени връзките на приемственост между класическите и съвременните концепции за сказа. Ключови думи: сказ; устност; диалогичност; делегирана реч; низов герой; наратология.

https://journals.uni-vt.bg/proglas/eng/vol30/iss2/6

Поетическият експеримент на Румен Денев и неговото осмисляне

http://voice-bg.com/shestodnev/7986-powsq.html?fbclid=IwAR2N3DWv4hzgQlJFN5VbQivVdgNqnmpqRmH2MhpivkRV9kxqA2IwD5PVfUk 

По следите на българската критика...

https://philol-forum.uni-sofia.bg/wp-content/uploads/2019/12/FF_2019_10_221-223_4_BG.pdf 

Румен Денев

http://dictionarylit-bg.eu/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2 

Румяна Узунова

http://dictionarylit-bg.eu/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%A3%D0%B7%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0

ФАКТ И ФИКЦИЯ В РОМАНОВИЯ СВЯТ НА “ДИВ ОГЪН”

"Див огън"

Така започва историософският роман "Див огън" на Анчо Калоянов . И както всеки роман,"Див огън" предоставя една възможна гледна точка за света, в който митологията, литературата и изобразителното изкуство успяват по свой начин да излекуват раните на хората, нанесени от времето на Историята. В този роман си поделят страници магиите и сънищата на ченгенската знахарка баба Зайковица, картините на  Иван Милев, съдбата на поета Дебелянов и вълненията на Йордан Йовков около написването на повестта "Земляци".

...............   ..............  .............  .............  ...............  ..................  ...............  .............  ...........  ...............  .............  ...........  

Станал литературен факт на постмодерното време, романът “Див огън” прави опит за осмисляне на две български действителности, разделени век една от друга. Излязъл от печат за първи път през 1997 г., във време на разместени политически, духовни и човешки ценности, романът дава възможност на читателите в своя фикционален свят да се огледат в историческото огледало на озовалата се в безпътицата на времето, след поредица от войни България, и да почерпят от опита и философията на хората, преживели исторически и лични беди. Въздействието на книгата проличава в периодичните ѝ преиздания – второто през 2008 г. и третото на 11. септември 2018 г.
“Песен, приказка, рисунка – всичко това го има като зародиш в живота” – така написаното от Илия Волен творческо прозрение може би най-добре описва романа “Див огън”, между страниците на който съжителстват звуците на гайдата, мечкадарската гъдулка и лайбанковото куче на фона на отразения като в огледало образ на войната, уловен и показан в картините “Нашите майки все в черно ходят” и “Задушница” на Иван Милев и повестите на Йордан Йовков “Земляци” и “Жетварят”. Преподредени и погледнати в обратен ред, тези елементи създават линия от символни образи и лайбанковото куче се осъзнава като края (на селото, на мечтите, на човешкия живот изобщо), мечкадарската гъдулка разнася мълвата като ехо, а веселите звуци на селската гайда, изсвирени като че от луд, се дочуват и припознават от хората на с. Ченге като края на дошлите от фронта беди. 
Изграден върху богата сюжетно-образна прототипна основа, романът дава среща в своя образен свят на реални исторически личности, културни факти и литературни мотиви, наподобявайки смислов палимпсест на времето, за което разказва. 
По силата на прототипната история и фактологията си, “Див огън” би могъл да се отнесе към литературата на факта, поради богатия исторически и етнографски фактологичен материал, който съдържа. От друга страна фикционалният подход прозира още в паратекстови елементи като заглавието, положения епиграф и красноречиво илюстрираната корица. Заглавието на романа говори за ритуал от “детското време на човечеството”, изпълняван с тайни обреди за предпазване от беди, поставеният епиграф в началото на текста разкрива апокрифната “Повест за кръстното дърво” на Поп Йеремия Български и ориентира към източник на теософската мисъл от X век, неочакван прийом за мемоарен или строго фактологичен текст. Друг маркер на фикционалния подход се явява авторовото резюме, а богато илюстрираната корица на първото издание от 1997 г. (на “ИК Витал”, В.Търново) открива декор от театрална сцена с разпилeни върху пъстра селска черга пафти, горящи в огън, пауново перо, кръст, “Умирачката” (образ на смъртта, представен като красива девойка) и портрета на писател. 
Ако съвкупността от илюстративните и паратекстовите детайли на изданието от 1997 г. в романа “Див огън” задават читателския хоризонт на очакване за емоционално поднесена “истинска” история, то във второто издание от 2008 г. драматичното време е изобразено върху корицата с акцентен контраст – огнените букви от заглавието са разположени върху черен фон, като е постигнато забележително единство между графичните и семантичните елементи на изображението. За разлика от изданията на “Див огън” от 1997 г. и 2008 г, при третото издание от 2018 г. на ИК “Хермес”, може да се открие смислово преакцентиране в корицата с включените в композицията дърво, нисък хълм и замислен войник на фона на залязващия ден. Ако проследим промяната в акцентите при художественото оформление на коричните страници, ще открием, че за двадесет и една години романът развива своите послания към читателите, сменяйки постепенно фолклорно-митологичният филтър на четене с исторически през 2018 г.
Причина за написването на книгата става участието на автора през 1967 г. във фолклорна теренна експедиция в село Аспарухово. Работата по събиране на българската старина в тази експедиция му дава възможността да се запознае отблизо с автентичното българско село и да присъства в един от важните моменти на физическо преместване на селото, както сам пише той в предговора на сборника “Добър юнак с добра коня” от 1986 г. – “заляха го водите на голям язовир и то отстъпи на високото”. В това събитие фолклористът вижда погребването на старите обичаи, пазени преди Историята, когато хората отмервали времето само с търпение. Това впечатляващо събитие за автора се превръща в основа на сюжета, а село Ченге става топос и образ в романа “Див огън”, където се разразява конфликтът между старите и новите разбирания на времето, а митологичната представа за ред се изправя срещу хаоса на жестоката действителност.
Част от героите в романа обезсмъртяват реални личности и ритуали. Реален образ е Гина Куртева Горанова, “жива старица, дошла от епически времена”, която се превръща в прототип на Баба Попадия, натоварена с ролята на управник и стожер на селската общност. Реална основа изгражда и образът на Баба Зайковица, в която прозира Стамата Митева Вълчева. Баба Зайковица е събирателен женски образ на племенната традиция на “клетварката” (от известния разказ на Йордан Вълчев) и на Баба Неделя (от „Корените. Хроника на едно село“ от Васил Попов). Името си Некъпан Тодор носи от Ченгенската традиция да се дава името “Некъпан” на неучаствалия на Ивановденското къпане мъж в река Луда Камчия. Ченгенски прототип е и образът на реалния летописец – Главния Учител, застанал в романа на границата на съмнението между чудото и историята.
Натоварен с лечителската мисия на чудото в “Див огън” е художникът Иван Милев. Той е представен в романа като Горан Петков Язаджиев, двойнствен потомък на предателя Петко Язаджиев и будителя Поп Васил. От него се очаква да изкупи вината си чрез признанието на цялото село за пророчествата, които прави. Ченгенският художник изкупува вината си, като придава смисъл в живота на хората със своите живи икони, приковани върху стените на параклиса и осветени от мъката и надеждата на хората.
За да изгради образа на Горан Язаджиев и за да го включи пълнокръвно в реалното историческо време, Анчо Калоянов привлича редица биографични моменти от живота на талантливия казанлъшки художник. Реален е балът с античната театрална вечер в казанлъшкото педагогическо училище, включен в романа, за да влезе в контраст човеколюбивото антично време с надвисващата мобилизация, изпращаща юношите към полетата на смъртта. Реалистично наподобена в романа е Иван-Милевата вила в село Борущица, преместена от автора на свещения за Ченге хълм Сънтовец, където кладенецът е лековит и билките притежават магическа сила.
Друг знак за реалистична правдоподобност в наративния акт е включената романизована биография на писателя Йордан Йовков, в която са изнесени документалните факти около написването на повестта “Жетварят”, около личния живот и проведените срещи на Йовков, като са отразени и реалните вълнения, вдъхновени от културния и литературния живот през 20-те години на XX век. 
В заключение можем да обобщим, че романът на Анчо Калоянов „Див огън“ е изграден като многослоен и сложно кодиран текст преплитащ фолклорни, литературни, митологични и изкуствоведски реалии, който напомня известната картина “Рисуващи ръце“ на Мориц Ешер, в която пишещата ръка изписва друга, изкуството създава изкуство. Литературата се превръща в кръстопът, в който преживяваме изконната драма на българина, поставен на границата между Историята, Митологията и Изкуството, за да намери своя смисъл в съществуването си като българин и себе си по пътя на нашето съществувание като народ.

                                                                                                                                                           

                                                                                                                 Деница Астахова